Различен.....Защо да съм различен? Кое ме определя като такъв? Другите, разбира се. През целия ми живот все другите са определяли кой съм и какво искам. Колкото повече се опитвах да отговарям на очакванията им, толкова по-“различен” бях. Опитах да бъда самотник, опитах да бъда независим, опитах да бъда нещастен, дори опитах да бъда като тях и накрая какво....,пак бях различен. Прекарах години в опитите си да бъда някой друг и осъзнах, че не мога да бъда “друг”, защото истината беше, че нямах идея кой съм аз. Сигурен съм, че никога не бихте отгатанали какво направих, за да открия себе си. Нищо! Абсолютно нищо не направих! Стоях си така и дните си минаваха. През по-голямата част от врвмето дори бях щастлив, защото нямах нищо, нямах пари, нямах жена, която да ме обича, та аз дори нямах себе си, нямах и какво да губя. Дори толкова безличен, пак бях различен. Явно единственото нещо, което можех, беше това – да съм различен. Примирих се и реших, че така е по-добре, защото никой никога не ми пречеше - другите просто бягаха от мен и ме оставяха сам в своя живот. Аз не им се бърках и те не ми се бъркаха....

    Сега стоя в леглото си и се каня да умирам. Нищо изключително, на всеки се случва. Само дето на мен много ми се искаше да е изключително, защото никога не съм бил изключителен, нито съм бил излкючително добър, нито съм бил изключително лош. Аз бях едно сиво петно на един сив фон, сложен на една сива стена в една сива къща и...пак бях различен, защото го можех. Сега като се замисля май точно това, че никога не съм бил твърде такъв или онакъв ме правеше различен.

    Чаршафиите ми са бели. Като ги гледам си мисля колко са скучни, както и целия ми живот. Питате какво съм правил през всичкото това време, докато съм нямал нищо и съм бил “сив”? Със срам признавам, че през цялото време правех планове. Планове да отида на почивка, планове да запиша трето висше, планове да направя кариера, планове да създам семейство, планове да направя това или онова и единственото, което направих бяха плановете.

     Малкото ми роднини стоят и ме гледат със сълзи в очите без дори те да знаят защо, може би защото традицията повелява, но както се казваше навремето в една реклама: “традициите не са това, което бяха”. На тях не им е мъчно и аз го знам, и те го знаят. Ето ме пак различен – за другите все ще се намери кой да пролее една искрена сълза, защото приживе за тях е имало значение дали ще умрат, поне малко ги е било страх, а на мен ми беше безразлично и сега пак ми е безразлично... Уморен съм от всичките тези различия и безразличия, адски съм уморен....

     Различният винаги мога да бъда аз и винаги съм бил аз, защото можех, но никой не ме е питал дали искам.....

     Вече няма значение!

да си различен или поне ти да го чувстваш така ... в началото се борех с това чувство ,сега го приех И пак вътре се бушува нещо ,че Те не ме искат такава ,а аз още търся каква от всичките ,които съм била Но да ,значение няма Така или иначе Те не искат различни ,но ние нека си бъдем такива и да си се радваме ,точно защото не сме като тях ...